„НЕ СТАРЕЮТ ДУШОЙ ВЕТЕРАНЫ”
Яков Львович Белинский (1909-1988 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
НЕ ОСТАРЯВА ДУШАТА НА ВЕТЕРАНИТЕ
Помним грохота, в битки земята раздрана,
всеки ден, сред войната горил далнина.
Не старее душата, душа смела на ветерана
от световната втора война.
Нека с време добро вехнат старите рани,
сбрани в стръмния път към победа една.
Не старее душата, душа смела на ветерана
от световната втора война.
Да излезем в оставка все още е рано,
не покой, на сърцата им дай светлина.
Не старее душата, душа смела на ветерана
от световната втора война.
Мир земята крепи, свят на мир непрестанен.
Но готови сме ний за съдба фронтова –
не старее душата, душа смела на ветерана
от световната втора война.
Ударения
НЕ ОСТАРЯВА ДУШАТА НА ВЕТЕРАНИТЕ
По́мним гро́хота, в би́тки земя́та раздра́на,
все́ки де́н, сред война́та гори́л далнина́.
Не старе́е душа́та, душа́ сме́ла на ветера́на
от свето́вната вто́ра война́.
Не́ка с вре́ме добро́ ве́хнат ста́рите ра́ни,
сбра́ни в стръ́мния пъ́т към побе́да една́.
Не старе́е душа́та, душа́ сме́ла на ветера́на
от свето́вната вто́ра война́.
Да изле́зем в оста́вка все о́ште е ра́но,
не поко́й, на сърца́та им да́й светлина́.
Не старе́е душа́та, душа́ сме́ла на ветера́на
от свето́вната вто́ра война́.
Ми́р земя́та крепи́, свя́т на ми́р непреста́нен.
Но гото́ви сме ни́й за съдба́ фронтова́ –
не старе́е душа́та, душа́ сме́ла на ветера́на
от свето́вната вто́ра война́.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Яков Белинский
НЕ СТАРЕЮТ ДУШОЙ ВЕТЕРАНЫ
Помним грохот огня, помним дальние страны,
Каждый год, каждый день, опаленный войной.
Не стареют душой, не стареют душой ветераны,
Ветераны второй мировой.
Пусть заноют порой наши старые раны.
Мы к победе, друзья, шли дорогой крутой.
Не стареют душой, не стареют душой ветераны,
Ветераны второй мировой.
Нам в отставку пока уходить еще равно,
Не сдаются сердца, им не нужен покой.
Не стареют душой, не стареют душой ветераны,
Ветераны второй мировой.
Прочный мир на земле, мир крепить неустанно.
Но готовы всегда мы к судьбе фронтовой, –
Не стареют душой, не стареют душой ветераны,
Ветераны второй мировой.
1966 г.
---------------
Руският поет и преводач Яков Белински (Яков Львович Белинский) е роден на 18 април/1 май 1909 г. в гр. Кролевец, Черниговска губерния. Първите му публикувани стихове са от 1930 г. в сп. „Смена”. Завършва Московския архитектурен институт (1939 г.). Работи като архитект. През Великата отечествена война е военен кореспондент. Твори в литературното направление социалистически реализъм. По негови стихове се изпълняват десетки популярни песни. Превежда поезия от полски, сръбски, унгарски, румънски, монголски и др. езици. Член е на Съюза на писателите на СССР (1948 г.). Автор е на стихосбирките „Взятые города” (1947 г.), „Бой и любовь” (1957 г.), „Звездный час” (1961 г.), „Шаги” (1964 г.), „Потому что люблю” (1968 г.), „Талант любить” (1969 г.), „Двое, идущие рядом” (1972 г.), „Лирика” (1973 г.), „Ярмарка чудес” (1975 г.), „День, равный жизни” (1979 г.), „Избранные произведения” (в два тома, 1981 г.) и на книгата с проза „Гвардия, вперед” (1943 г.). Умира на 22 май 1988 г. в Москва.